Криза е. Лесни пари няма, потреблението е свито, обикновените хора взеха да се простират според чергите си, та и държавните администрации решиха и те да пробват.
В момента се дискутира
бюджетът на Европейския парламент. От
тази статиянаучаваме, че за 2013 г. е измислено да се спестят 8,6 млн. евро, като се прекратят писмените
преводи на стенографските протоколи на пленарните заседания. За съжаление журналистите погрешно съобщават, че протоколите *няма* вече да се превеждат на всички 23 езика от следващата пленарна сесия. Истината е, че всъщност бюджетът за такива преводи приключи още през юли 2011 г. с приемането на пакета от мерки за икономии за бюджета за 2012 г. Чак сега обаче евробюрократите са се сетили да възложат изготвяне на доклад, чрез който да се промени правилникът на ЕП и съответно преводите на стенографските протоколи да бъдат прекратени веднъж завинаги.
Тази нелека участ се е паднала на българския евродепутат, Станимир Илчев (НДСВ/ALDE). Доклада му можете да прочетете
тук. Какво най-общо казва г-н Илчев в доклада и в горецитираната статия?
1. Протоколите да представляват един „многоезичен документ, в който всички устни изказвания са на оригиналния език, на който са направени.“
2. Да се прекрати въведената през миналата година практика протоколите да съществуват поне на английски, защото това „би създало йерархия между официалните езици на Европейския съюз и по този начин би поставило под въпрос принципа на езиковото многообразие“.
3. Гражданите нямало да страдат, защото е добавен нов параграф, „който допълнително подчертава използването на модерни технологии от страна на Парламента“, а именно, че когато разискванията са устни и в пленарна зала, се предоставя симултанен превод на всички официални езици в реално време и хората после могат да го видят онлайн.
4. На
журналистически въпросг-н Илчев е отговорил, че доколкото той знаел, нямало да има съкратени работни места, но не споменал дали промяната няма да доведе до намаляване на броя фрилансъри, работещи по преводите.
5. Мотивът зад одобряването на тая икономия е, че „приемането на предложението е ясен сигнал към европейските граждани, че ЕП изпълнява съвестно своята роля в рамките на общата политика на бюджетни съкращения“. С премахването на тези „излишни преводи“ се спестяват цели 8,6 млн. евро!
6. Всичко това е описано на личния сайт на евродепутата в статия със заглавие „Станимир Илчев с успех при отстояване на многоезичието в ЕС“.
Дайте сега да видим за какво ВСЪЩНОСТ става дума, но преди това да дадем няколко примера за стар, междинен и нов стенографски протокол:
Стар протокол: например от
разискването на скандала със СРС-тата в България. Не е ли чудесно? На родния си език можем да прочетем какво са казали родните и чуждите депутати по този така важен казус. Под снимката на всеки ЧЕП (член на Европейския парламент) има линк към видео с изказването и запис на симултанен превод.
Междинен протокол: такъв, който е един „
многоезичен документ“, ама с
английски превод, та поне англоговорящите да си спестят Google Translate, ако искат да се насладят на цялото разискване на един език.
Нов протокол: примерно от
обяснението на вота по предложения от г-н Илчев доклад. Каквоо? Тука няма линк към видео със симултанен превод? Е, сори. Явно не е имало разискване в пленарната зала и благоволилите да обяснят вота си са го направили в писмен вид. Ако искате да разберете за какво става дума, ще се наложи да ползвате Google Translate, защото тук многоезичието е напълно защитено (благодарим ти, г-н Илчев!).
А сега по горните точки:
1. „Многоезичен документ“ означава за евробюрократите просто транскрибиране на казаното в залата. Ама аз ли нещо не разбрах, или вече се говори само за устните изказвания? Предадените в писмен вид обяснения на вота няма ли да се включват? Или пък предложението за изменение е некоректно и ще трябва да се поправя? М?
2. Тук трябва да се чете: „Абе щом е толко излишно да превеждаме на 22 езика, защо да превеждаме на 23-ти, па макар и английски?“
3. Да бе, добре: параграф за видеотехнологиите на Парламента има, ама ако няма видео, защо да не се включи и параграф за технологиите на Google в областта на машинния превод?
4. Какво ли значи за г-н Илчев „съкратено работно място“? Сигурно някое от
щатните места за преводачи в ЕП. Колко жалко, че никой не му е казал, че по преводите на стенографските протоколи работят основно фрилансъри. И да - тяхната работа *е* съкратена и то от година и нещо.
5. Да, добре. Пестите. 8,6 млн. евро казвате? Ама защо не изтъкнете, че всъщност тая сума е изхарчена последно през 2010 г., а не през 2011 г./2012 г.? Т.е. спрямо тази и миналата година явно се спестява далеч по-малко понеже отдавна не се превежда на всичките 23 езика, а само на английски. (Аритметиката, глупаци!)
6. След всичкото това г-н Илчев отчита „успех при отстояване на многоезичието“. Яко а? :)
И докъде ни довежда всичко това? Че ЕП ще продължи да харчи за разни глупости стотици милиони евро (вж
. изказването на Марина Янакудакис, ECR), но ще спести сума с доста по-малко от 8,6 млн. евро, като де факто се подиграе с така важното многоезичие в Европейския парламент. За г-н Илчев и колегите му многоезичие може да означава „нема нужда от превод с'я“, но в някакви по-светли дни за европейската мисъл е било валидно следното:
Европейският парламент се отличава от останалите институции на ЕС по задължението си да осигурява най-висока степен на многоезичие. Всички граждани на ЕС трябва да разполагат с достъп до законодателството, което ги касае пряко, на езика на собствената им страна.
Но какво пък... Все пак писмените преводи спират само за стенографските протоколи от заседанията. Цялата останала информация ще продължи да бъде превеждана. Да се надяваме.
И въпреки че публикацията вече е дълга, ще си позволя да продължа с още разсъждения по темата за многоезичието в ЕС.
Спомняте ли си какво бяха
казали от БСПпо повод ресора на българския еврокомисар, избран от г-н Барозу през 2009 г.? Ресорът „международно сътрудничество, хуманитарна помощ и действия при кризи"лишавал страната ни от възможност да отстоява важни приоритети и отговорностите по него били „съизмерими единствено с
ресора многоезичие,даден на Румъния в предишния мандат.“. Демек: на кого изобщо му пука за тъпото многоезичие?
Е да, ама не. Едно време „Европейски съюз“ за мен (а и сигурно за повечето българи) означаваше по-високо ниво на развитие, признание и най-вече: надежда за
спасение от самите нас. С времето обаче се убедих, че чиновниците от ЕС не са хора със свръхсили, а просто служители на добра заплата с основно бюрократични задължения. Едва ли бих могла да стигна толкова далеч и да се съглася с Насим Никълъс Талеб, който казва, че
„Европейският съюз е ужасен, глупав проект“, но определено съм на мнение, че обсебилият го бюрократичен дух го отдалечава страшно много от възвишените идеи, които са го създали.
Преводите, които ЕС прави, са изключително ценни. Всички знаем какво огромно количество знания е отключил
Розетският камък. За мен преводите на ЕС са нещо като огромен Розетски камък (цифров и в реално време!), който ни позволява да превеждаме знания и идеи много по-бързо и лесно. Съвсем елементарен пример: представете си как е превеждана икономическа литература (например) от гръцки на български през 2003 г. и как - днес. Благодарение на тоновете преводи на ЕС почти няма термин (няма значение колко нов), който човек да не може да открие за секунди с помощта на Google.
И някои други размисли:
- Какво са 8,6 млн. евро? В България примерно това са само (малка част от?)
злоупотребите с парите за наука. - Езиковата политика на ЕС пречи на много хора:
пример. Напомням, че тия хора са обикновено политически назначения с малка до никаква компетентност - камо ли разбиране - за истинските ползи от поддържането на многоезичен ЕС.